Вятърната мелница
Едно момче те гледаше преди, отдавна,
захласнало се в твоята стара красота.
Сега си някак тъжна, а беше забавно,
годините оставиха отпечатъка си сега!
До теб морето гали те със своите вълни,
от двете страни на моста те поздравява.
От вятъра твоето"колело"сякаш се върти,
а твоят покрив от слънцето бавно побелява!
Сега е студено, тъжна и самотна си, нали,
дойде зимата, застудя и сега сняг заваля.
Няма ги хората, без които с морето сте сами,
вятърът свири над старият Несебър песен с тъга!
Ще мине време и лятото ще се завърне,
слънцето с лъчите си ще те прегърне!
Ще дойдат хората усмихнати, добри,
ще бъдем отново заедно както преди!
Щастливи влюбени ще се снимат за спомена,
че са били тук с теб, любимата мелница стара.
Ще мине време, ще пораснат нашите мили деца,
ще дойдем заедно при теб с радост и малко тъга!
© Валентин Миленов Всички права запазени