12.01.2021 г., 15:46

Вятърната мелница

592 0 1

                                                     Вятърната мелница

 

 

Едно момче те гледаше преди, отдавна,

захласнало се в твоята стара красота.

Сега си някак тъжна, а беше забавно,

годините оставиха отпечатъка си сега!

 

До теб морето гали те със своите вълни,

от двете страни на моста  те поздравява.

От вятъра твоето"колело"сякаш се върти,

а твоят покрив от слънцето бавно побелява!

 

Сега е студено, тъжна и самотна си, нали,

дойде зимата, застудя и сега сняг заваля.

Няма ги хората, без които с морето сте сами,

вятърът свири над старият Несебър песен с тъга!

 

Ще мине време и лятото ще се завърне,

слънцето с лъчите си ще те прегърне!

Ще дойдат хората усмихнати, добри,

ще бъдем отново заедно както преди!

 

Щастливи влюбени ще се снимат за спомена,

че са били тук с теб, любимата мелница стара.

Ще мине време, ще пораснат нашите мили деца,

ще дойдем заедно при теб с радост и малко тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...