Родена съм от твоята тъга,
сред бронзовия скалпел на илюзиите.
И всеки път издигам се над пропастта,
а ти ме теглиш във водовъртежа на безумието –
с думи.
Но... вятърните дъждове разцепиха нощта,
а слепоочията диво запулсираха.
Отново съм сама,
сред лабиринтите на мъдростта,
за да променя ракурсите на черната обвивка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse