Вятърни дъждове

Поэзия » Любовная

743 3 15

Родена съм от твоята тъга,

сред бронзовия скалпел на илюзиите.

И всеки път издигам се над пропастта,

а ти ме теглиш във водовъртежа на безумието –

с думи.

Но... вятърните дъждове разцепиха нощта,

а слепоочията диво запулсираха.

Отново съм сама,

сред лабиринтите на мъдростта,

за да променя ракурсите на черната обвивка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Чудесен си,Гавраил! Усмивки от мен .
И този зов,
сред вятърните дъждове,
ни кара да изгаряме
и да сме живи.

2017-05-06T14:13:53+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Внимавай,
сред лабиринтите на мъдростта
много бързо идва старостта.
Обичай вятърните дъждове
нещо в тях...винаги зове.

2017-05-06T14:00:47+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Пепи, Еси, Силвия, Владимир, Руми! Благодаря Ви за вниманието и милите думи, написани от сърце.

2017-05-05T23:30:26+03:00
rumbic (Руми)

Само там, сред лабиринтите на мъдростта човек израства...
Поздрав, Доче! Хареса ми много!

2017-05-05T20:49:42+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Хубав стих! Браво, Доче!

2017-05-05T19:55:33+03:00