Вятърни дъждове

Poetry » Love

740 3 15

Родена съм от твоята тъга,

сред бронзовия скалпел на илюзиите.

И всеки път издигам се над пропастта,

а ти ме теглиш във водовъртежа на безумието –

с думи.

Но... вятърните дъждове разцепиха нощта,

а слепоочията диво запулсираха.

Отново съм сама,

сред лабиринтите на мъдростта,

за да променя ракурсите на черната обвивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Чудесен си,Гавраил! Усмивки от мен .
И този зов,
сред вятърните дъждове,
ни кара да изгаряме
и да сме живи.

2017-05-06T14:13:53+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Внимавай,
сред лабиринтите на мъдростта
много бързо идва старостта.
Обичай вятърните дъждове
нещо в тях...винаги зове.

2017-05-06T14:00:47+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Пепи, Еси, Силвия, Владимир, Руми! Благодаря Ви за вниманието и милите думи, написани от сърце.

2017-05-05T23:30:26+03:00
rumbic (Руми)

Само там, сред лабиринтите на мъдростта човек израства...
Поздрав, Доче! Хареса ми много!

2017-05-05T20:49:42+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Хубав стих! Браво, Доче!

2017-05-05T19:55:33+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0