18 jun 2012, 13:27

Вятърни мисли 

  Poesía » Otra
1701 0 8

Нима пак в тъга си посърнала днес?

Нима си забравила на играта ни правилата,

че от обич усилия – вложени с чест,

ще платят най-висока цена – без остатък?

 

Нима и лъжата ни вечно ще трае

и пак ще изсмуква до край същината

на порива, смисъла жив ще омайва –

на правда, все клада ще бъде съдбата?

 

Казвам Ти, няма по-важно в света

от намерени чувства – дори и в безвремие...!

 

Близостта на душù – даже в здрач да трептят,

е блаженство дарено  – в сърцата им лее се...

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??