18 jun 2012, 13:27

Вятърни мисли

  Poesía » Otra
2K 0 8

Нима пак в тъга си посърнала днес?

Нима си забравила на играта ни правилата,

че от обич усилия – вложени с чест,

ще платят най-висока цена – без остатък?

 

Нима и лъжата ни вечно ще трае

и пак ще изсмуква до край същината

на порива, смисъла жив ще омайва –

на правда, все клада ще бъде съдбата?

 

Казвам Ти, няма по-важно в света

от намерени чувства – дори и в безвремие...!

 

Близостта на душù – даже в здрач да трептят,

е блаженство дарено  – в сърцата им лее се...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....