18.06.2012 г., 13:27 ч.

Вятърни мисли 

  Поезия » Друга
1677 0 8

Нима пак в тъга си посърнала днес?

Нима си забравила на играта ни правилата,

че от обич усилия – вложени с чест,

ще платят най-висока цена – без остатък?

 

Нима и лъжата ни вечно ще трае

и пак ще изсмуква до край същината

на порива, смисъла жив ще омайва –

на правда, все клада ще бъде съдбата?

 

Казвам Ти, няма по-важно в света

от намерени чувства – дори и в безвремие...!

 

Близостта на душù – даже в здрач да трептят,

е блаженство дарено  – в сърцата им лее се...

© Веселин Динчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??