Вятърни мисли
Нима пак в тъга си посърнала днес?
Нима си забравила на играта ни правилата,
че от обич усилия – вложени с чест,
ще платят най-висока цена – без остатък?
Нима и лъжата ни вечно ще трае
и пак ще изсмуква до край същината
на порива, смисъла жив ще омайва –
на правда, все клада ще бъде съдбата?
Казвам Ти, няма по-важно в света
от намерени чувства – дори и в безвремие...!
Близостта на душù – даже в здрач да трептят,
е блаженство дарено – в сърцата им лее се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Динчев Всички права запазени
