7 ene 2010, 13:57

Вятърът 

  Poesía » Otra
578 0 7

Ето го вятърът – маха от третия челен,

китка кокичета стиснал в студената длан.

 

Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,

срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.

 

Твоята тръпна ръка косите прошари ми.

После – лицето ми, бялото, ти набразди.

 

Питам те, грешнико, може би днес ти тежи

и ме прегръщаш за прошка, самотнико стари.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??