7 ene 2010, 13:57

Вятърът 

  Poesía » Otra
627 0 7
Ето го вятърът – маха от третия челен,
китка кокичета стиснал в студената длан.
Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,
срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.
Твоята тръпна ръка косите прошари ми.
После – лицето ми, бялото, ти набразди.
Питам те, грешнико, може би днес ти тежи
и ме прегръщаш за прошка, самотнико стари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??