7.01.2010 г., 13:57 ч.

Вятърът 

  Поезия » Друга
577 0 7

Ето го вятърът – маха от третия челен,

китка кокичета стиснал в студената длан.

 

Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,

срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.

 

Твоята тръпна ръка косите прошари ми.

После – лицето ми, бялото, ти набразди.

 

Питам те, грешнико, може би днес ти тежи

и ме прегръщаш за прошка, самотнико стари.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??