Ето го вятърът – маха от третия челен,
китка кокичета стиснал в студената длан.
Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,
срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.
Твоята тръпна ръка косите прошари ми.
После – лицето ми, бялото, ти набразди.
Питам те, грешнико, може би днес ти тежи
и ме прегръщаш за прошка, самотнико стари.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени