Ето го вятърът – маха от третия челен,
китка кокичета стиснал в студената длан.
Вихрени ветре, приятелю верен-неверен,
срещаш ме днес - на перона задъхан, смълчан.
Твоята тръпна ръка косите прошари ми.
После – лицето ми, бялото, ти набразди.
Питам те, грешнико, може би днес ти тежи
и ме прегръщаш за прошка, самотнико стари.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
