13 sept 2014, 22:47

Вятърът

  Poesía » Otra
444 0 1

Вятърът из небето облаците носи,

а ти донесе любовта в моето сърце.

Любовта която не съм изпросил,

както и всяка усмивка на твоето лице.

 

Вятърът така ще събере и две дървета,

както случайно срещнах се със теб.

Мелодията му ще накара листата да танцуват,

а аз ще те поканя да танцуваш с мен.

 

Вятърната енергия е неизчерпаема и чиста,

като любовта ми към теб в моето сърце.

Последното нещо което очите ми ще зърнат,

това искам да бъде твоето усмихнато лице.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонко Йонков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, Йонко!
    Поздравявам те за чистата любов, която изпитваш - така може да се пресъздаде само истинското!Творбата ти е едно откровение, за което ,
    още веднъж ти казвам - браво!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...