joanna_vas (Йоанна)
223 460
2 mar 2005, 7:26

Вятърът и нощта 

  Poesía
960 0 2

Нощта се сгуши под забрадката си черна,
прикрила нежното си румено лице.
Не щеш ли вятъра, разбудил се я мерна
и се подпря на лакти с двете си ръце.

Поспря на млечен път, затихна и с възхита
загледа тайнствените бели цветове,
а после ... тръгна през Вселената да скита
през галактически безмерни светове...

Край нея мина ... като с огнена стихия
наля в очите й любовен елексир,
а тя – бе истинска до дъх, като магия
и го избра, да бъде нейния пастир.

Отпусна мислите си крехки, като в ложе
и заблестя със луноструйния си чар.
От обич тихичко си каза: “Мили Боже,
благодаря за този любовен дар!”

(И го целуна после ... както тя си може ...)

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??