2 мар. 2005 г., 07:26

Вятърът и нощта 

  Поэзия
4.3 / 3
1029 0 2
Нощта се сгуши под забрадката си черна,
прикрила нежното си румено лице.
Не щеш ли вятъра, разбудил се я мерна
и се подпря на лакти с двете си ръце.
Поспря на млечен път, затихна и с възхита
загледа тайнствените бели цветове,
а после ... тръгна през Вселената да скита
през галактически безмерни светове...
Край нея мина ... като с огнена стихия
наля в очите й любовен елексир,
а тя – бе истинска до дъх, като магия
и го избра, да бъде нейния пастир. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Все права защищены

Предложения
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »