13 abr 2012, 9:40

Вятърът на любовта 

  Poesía » Filosófica
820 0 5

Вятърът на любовта

 

... Той, Вятърът на Любовта,

ни грабва поривен, внезапен,

от Сътворението до сега

все тъй разнежващо-приятен,

 

но и разтърсващ отведнъж

със аромат на лятна буря...

... За кратко ни залива с дъжд,

през облак Слънцето прежуря

 

и се провира светлина,

магични багри тя разлива,

и като мост към Любовта-

в дъга вълшебна се извива...

 

От Грехопадението в стрес

го чакаме кога ще духне,

да ни отвее още днес,

че може и да няма утре...

 

... Това е Вятърът любим

във нас, от времето на Ева,

неустоим, неукротим,

от който пролет се зачева...

 

д-р Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!Поздравления, докторе!
  • Много ми хареса!!!
  • БРАВО!!!
    Финалът е трепач
  • Вятър работа е и тази
    понеже сме си големи хайлази
    човек обича да обича
    ама само когато се съблича.
  • Всички живеем за порива на този ветрец,от който зависи щастието ни.Поздрави и още творчески трепети ти пожелавам.
Propuestas
: ??:??