1 jun 2007, 17:09

Въгленче

  Poesía
947 0 1
                                                    Въгленче
                                                       
                                                       
                                  Под тунела от голи дървета,
                                   в парка влюбена, спокойна
                                                                     и чиста,
                                   аз пристъпвам от мисли
                                                                      обзета,
                                    по снежеца и мек,
                                    и сребрист.
                                     
                                    Тишината, облечена в бяло,
                                     на студената пейка седи,
                                     а отсреща е пак наваляло
                                     топло чувство над скрити следи.
                                   
                                     Лъха хлад от небето сърдито,
                                     но в душата ми обич гори -
                                     като въгленче в пламъци скрита,
                                     за да тлее така до зори. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....