Въгленче
                                                       
                                                       
                                  Под тунела от голи дървета,
                                   в парка влюбена, спокойна
                                                                     и чиста,
                                   аз пристъпвам от мисли
                                                                      обзета,
                                    по снежеца и мек,
                                    и сребрист.
                                     
                                    Тишината, облечена в бяло,
                                     на студената пейка седи,
                                     а отсреща е пак наваляло
                                     топло чувство над скрити следи.
                                   
                                     Лъха хлад от небето сърдито,
                                     но в душата ми обич гори -
                                     като въгленче в пламъци скрита,
                                     за да тлее така до зори.