- Хей, момиче, не свеждай очи,
в тях има жарава, изгаря ме!
- Хей, момче, когато те видя,
целия свят озарява се!
Къде е сега момичето,
къде е момчето?
Единият обичал е истински,
другият – любовта е предал.
Много болки човекът познава,
но най-силно боли любовта.
По-голям студ сърцето не знае,
по-силна отрова душата не е изпивала.
- Хей, момче, ти и до днес не разбра
как се лепи разбито сърце,
как се възкръсва от ада.
Няма открито лепило,
което да скрие дълбоките белези.
Коричката тънка пропукват спомени стари
и раната пак се отваря.
Който обичал е истински,
въгленче тлеещо носи в сърцето до края.
Дейна. 1
© Д.П. Todos los derechos reservados
Благодаря, Марко!