6.02.2024 г., 13:27

Въгленче тлеещо

1K 0 6

   

-  Хей, момиче, не свеждай очи,

в тях има жарава, изгаря ме!

- Хей, момче, когато те видя,

целия свят озарява се!

Къде е сега момичето,

къде е момчето?

Единият обичал е истински,

другият – любовта е предал.

Много болки човекът познава,

но най-силно боли любовта.

По-голям студ сърцето не знае,

по-силна отрова душата не е изпивала.

- Хей, момче, ти и до днес не разбра

как се лепи разбито сърце,

как се възкръсва от ада.

Няма открито лепило,

което да скрие дълбоките белези.

Коричката тънка пропукват спомени стари

и раната пак се отваря.

Който обичал е истински,

въгленче тлеещо носи в сърцето до края.

 

 

Дейна. 1

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Душата е същата и помни всичко.
    Благодаря, Марко!
  • - Хей, момиче, не свеждай очи,
    в тях има жарава, изгаря ме!
    - Хей, момче, когато те видя,
    целия свят озарява се!
    Къде е сега момичето,
    къде е момчето?...
    И аз това не преставам да се питам. Както се разделят пътища, които са се пресичали, така се разделят и съдбите. Понякога най-близките, стават най-далечни. И за всичко това е виновно времето. Измерението, което няма как да си представим. Ширина, дължина, височина, можем да видим. Само времето, не можем. То е четвъртото измерение, което виждаме само в променящите се лица на околните, с чувството, че ние сме си останали същите.
    Може би, само душата ни е същата. Може би тя е там, останала още на 22.
    Поздрави, за прекрасната творба, Диди !
  • Благодаря, Скити!
  • "Много болки човекът познава,
    но най-силно боли любовта."

    Много ми хареса! Поздрав!
  • Благодаря, Андриана!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...