6 февр. 2024 г., 13:27

Въгленче тлеещо

1K 0 6

   

-  Хей, момиче, не свеждай очи,

в тях има жарава, изгаря ме!

- Хей, момче, когато те видя,

целия свят озарява се!

Къде е сега момичето,

къде е момчето?

Единият обичал е истински,

другият – любовта е предал.

Много болки човекът познава,

но най-силно боли любовта.

По-голям студ сърцето не знае,

по-силна отрова душата не е изпивала.

- Хей, момче, ти и до днес не разбра

как се лепи разбито сърце,

как се възкръсва от ада.

Няма открито лепило,

което да скрие дълбоките белези.

Коричката тънка пропукват спомени стари

и раната пак се отваря.

Който обичал е истински,

въгленче тлеещо носи в сърцето до края.

 

 

Дейна. 1

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д.П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Душата е същата и помни всичко.
    Благодаря, Марко!
  • - Хей, момиче, не свеждай очи,
    в тях има жарава, изгаря ме!
    - Хей, момче, когато те видя,
    целия свят озарява се!
    Къде е сега момичето,
    къде е момчето?...
    И аз това не преставам да се питам. Както се разделят пътища, които са се пресичали, така се разделят и съдбите. Понякога най-близките, стават най-далечни. И за всичко това е виновно времето. Измерението, което няма как да си представим. Ширина, дължина, височина, можем да видим. Само времето, не можем. То е четвъртото измерение, което виждаме само в променящите се лица на околните, с чувството, че ние сме си останали същите.
    Може би, само душата ни е същата. Може би тя е там, останала още на 22.
    Поздрави, за прекрасната творба, Диди !
  • Благодаря, Скити!
  • "Много болки човекът познава,
    но най-силно боли любовта."

    Много ми хареса! Поздрав!
  • Благодаря, Андриана!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...