11 nov 2008, 17:07

Въгленчета

1.2K 1 33
Искам да те имам
и за утре.
Искам да се потопя
в жарава.
Вината, нестинарски,
 да прегазя,
но в шепи въгленчета
да запазя.
Та болката изгаряща
да ми напомня,
че най-човешко е
да се греши
и само силната любов
способна е
по най-човешки начин
да прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля си, че наистина любовта е тази, която ни кара да прощаваме...
    но съща си мисля, че ако любовта наистина е толкова истинска,силна и разбира се- споделена, едва ли любимият ни човек би си позволил да ни нарани... незнам
    Иначе и този стих ми хареса!
  • и само силната любов
    способна е
    по най-човешки начин
    да прости!

    !!!*
  • Любов и прошка-слънце и луна.
    И огън да гори до сетна жар...

    Красиво...
  • Целувки Таничка!!!Прекрасно е!
  • да...любовта...тя е най-хубавото, което ни свързва...с обич, Танче.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...