Въгленчета
и за утре.
Искам да се потопя
в жарава.
Вината, нестинарски,
да прегазя,
но в шепи въгленчета
да запазя.
Та болката изгаряща
да ми напомня,
че най-човешко е
да се греши
и само силната любов
способна е
по най-човешки начин
да прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени