въже

дитер (Димитър)
5 0

8 nov 2008, 21:19

Poesía

665 0 3

Въжето,

на което скачаш,

сине.

Въжето, дето хълцаше от гъдел,

щом коремчето му триеше земята,

сега като змия пребита

в краката се е проснало.

Въртим със майка ти.

Подскачаш.

Но с друга гравитация

е твоята вселена.

Да можеше с въжето да изтеглиш

и двамата ни в нея...

Не виждаш ли душите ни

как куцат

и не искат

да се опрат една на друга?

И как въжето между нас описва

една огромна нула.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.