Въжето,
на което скачаш,
сине.
Въжето, дето хълцаше от гъдел,
щом коремчето му триеше земята,
сега като змия пребита
в краката се е проснало.
Въртим със майка ти.
Подскачаш.
Но с друга гравитация
е твоята вселена.
Да можеше с въжето да изтеглиш
и двамата ни в нея...
Не виждаш ли душите ни
как куцат
и не искат
да се опрат една на друга?
И как въжето между нас описва
една огромна нула.
© Димитър All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
