въже
Въжето,
на което скачаш,
сине.
Въжето, дето хълцаше от гъдел,
щом коремчето му триеше земята,
сега като змия пребита
в краката се е проснало.
Въртим със майка ти.
Подскачаш.
Но с друга гравитация
е твоята вселена.
Да можеше с въжето да изтеглиш
и двамата ни в нея...
Не виждаш ли душите ни
как куцат
и не искат
да се опрат една на друга?
И как въжето между нас описва
една огромна нула.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
