ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
26 oct 2011, 15:42

Въжовен стих

1K 0 17

Съзира си не мога да опиша...

усещам, влиза злобата, ненавистта,

а любовта  в душите ни се тиши –

по-мълчалива е от съвестта...

 

Усмивката на тихото лакейство,

слънчасва  хоризонта уморен,

когато си окичен със ливреи,

опасва те въжовния ти ген...

 

...навирва ти брадата и хихика,

устата ти се пломби във страха...

нахвърляш на софрата два-три стиха

и пиеш вино, тръпнало  вина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Уважаеми г-н Порчев, аз не се възприемам като "поет", понеже не мога да изпълня високите критерии на истинската мерена реч, понякога бъркам числа, родове, глаголи и съществителни, за което моля да ме извините...Аз съм просто експериментатор и не смятам за нужно да обяснявам видни неща...Поезията позволява интерпретация, все пак, а аз просто опитвам да пиша...Приемам нехаресването ви и Благодаря сърдечно!!!
    Радвам се, че наминахте и ме стоплихте - Вики, Чоно, Светла
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Интересна тема за размисъл
  • swestan (Светла Стоименова)
    swestan (Светла Стоименова)
    ... без коментар!!!
    Само АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Благодаря Ви за споделянето и топлината!
    Бъдете вдъхновени и усмихнати,приятели!
  • dorotejkaa (Доротея Дарчева)
    dorotejkaa (Доротея Дарчева)
    Много силна и богата на метафори поезия!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0