Въжовен стих

Поэзия » Философская

1K 0 17

Съзира си не мога да опиша...

усещам, влиза злобата, ненавистта,

а любовта в душите ни се тиши –

по-мълчалива е от съвестта...

Усмивката на тихото лакейство,

слънчасва хоризонта уморен,

когато си окичен със ливреи,

опасва те въжовния ти ген...

...навирва ти брадата и хихика,

устата ти се пломби във страха...

нахвърляш на софрата два-три стиха

и пиеш вино, тръпнало вина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ekstasis (Михаил Цветански)

Уважаеми г-н Порчев, аз не се възприемам като "поет", понеже не мога да изпълня високите критерии на истинската мерена реч, понякога бъркам числа, родове, глаголи и съществителни, за което моля да ме извините...Аз съм просто експериментатор и не смятам за нужно да обяснявам видни неща...Поезията позволява интерпретация, все пак, а аз просто опитвам да пиша...Приемам нехаресването ви и Благодаря сърдечно!!!
Радвам се, че наминахте и ме стоплихте - Вики, Чоно, Светла

2011-10-28T11:57:57+03:00
Самодива (Вики)

Интересна тема за размисъл

2011-10-28T11:30:53+03:00
swestan (Светла Стоименова)

... без коментар!!!
Само АПЛОДИСМЕНТИ!!!

2011-10-27T22:39:28+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Благодаря Ви за споделянето и топлината!
Бъдете вдъхновени и усмихнати,приятели!

2011-10-27T15:34:24+03:00
dorotejkaa (Доротея Дарчева)

Много силна и богата на метафори поезия!!!

2011-10-27T09:37:10+03:00