Въжовен стих
Съзира си не мога да опиша...
усещам, влиза злобата, ненавистта,
а любовта в душите ни се тиши –
по-мълчалива е от съвестта...
Усмивката на тихото лакейство,
слънчасва хоризонта уморен,
когато си окичен със ливреи,
опасва те въжовния ти ген...
...навирва ти брадата и хихика,
устата ти се пломби във страха...
нахвърляш на софрата два-три стиха
и пиеш вино, тръпнало вина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Чоно
