26 ene 2012, 11:02

Вълчица 

  Poesía
483 0 1

Нощ мрачна и злокобна е,
луната,
в цялата си прелест
изгряла,
в черна река оглежда се.

Вой отвъд мрака.
Сива и красива, с жълти очи,
самотата нейна сестра е.
Самотата на вълчицата.

Воят неин
гората събужда,
между дърветата тя стои -
затворът неин е тази гора.

САМА -
без приятели,
сама -
без любов!
Вълчицата сама ще е до края!

Вълчица - това е образът ми през деня!

© Маринела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??