smile2804 (Маринела Георгиева)

Разбих... 🇧🇬

Аз все още пазя снимката ти,
пазя спомена за песните ти.
Аз все още чувствам ръцете ти,
а знам, че си призрак за мен!
Аз разбих огледалото, ...

smile2804

Poesía

2012-02-08T22:21:12+02:00 536 1

... 🇧🇬

Никога не е твърде късно...
стенанието събужда ме в нощта...
гласът ти кара ме да се влюбя...
Но дебелата стена от теб ме дели...
не съм влюбена... просто се нуждая от теб... ...

smile2804

Poesía

2012-01-31T10:19:05+02:00 466 1

Вълчица 🇧🇬

Нощ мрачна и злокобна е,
луната,
в цялата си прелест
изгряла,
в черна река оглежда се. ...

smile2804

Poesía

2012-01-26T11:02:38+02:00 559 1

Градът през моите очи 🇧🇬

Улици, светофари, дъжд и мрак.
Само това е около мен сега!
Сълзите от очите си стичат,
както капките дъжд по стъклото.
Улиците са пусти, мрачни и самотни, ...

smile2804

Poesía

2012-01-21T04:45:28+02:00 513

... и още нещо... 🇧🇬

Мирис на канела,
изгорели свещи,
празни чаши,
разхвърляни дрехи...
Идилия безкрай, ...

smile2804

Poesía

2012-01-18T13:06:21+02:00 539

Ти 🇧🇬

Ти си слънцето, което никога не ме огрява.
Ти си облакът, който нивга мира не ми дава!
Ти си пристанът, който жадувам!
Ти си брегът, с миди обсипан!
Чакам те ,страннико весел, на онова място! ...

smile2804

Poesía

2012-01-17T21:36:40+02:00 523

Лунатик! 🇧🇬

Лунатик! - Това си ти!
Безпътна душа - призрак!
Сърцето ти кърви,
очите се усмихват!
Устните си разтваряш, ...

smile2804

Poesía

2012-01-10T19:37:10+02:00 504