smile2804 (Маринела Георгиева)
7 2
26.01.2012 г., 11:02 ч.

Вълчица 

  Поезия
484 0 1

Нощ мрачна и злокобна е,
луната,
в цялата си прелест
изгряла,
в черна река оглежда се.

Вой отвъд мрака.
Сива и красива, с жълти очи,
самотата нейна сестра е.
Самотата на вълчицата.

Воят неин
гората събужда,
между дърветата тя стои -
затворът неин е тази гора.

САМА -
без приятели,
сама -
без любов!
Вълчицата сама ще е до края!

Вълчица - това е образът ми през деня!

© Маринела Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??