Вълчица
561
0
1
Нощ мрачна и злокобна е,
луната,
в цялата си прелест
изгряла,
в черна река оглежда се.
Вой отвъд мрака.
Сива и красива, с жълти очи,
самотата нейна сестра е.
Самотата на вълчицата.
Воят неин
гората събужда,
между дърветата тя стои -
затворът неин е тази гора.
САМА -
без приятели,
сама -
без любов!
Вълчицата сама ще е до края!
Вълчица - това е образът ми през деня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маринела Георгиева Всички права запазени
