26 янв. 2012 г., 11:02

Вълчица 

  Поэзия
482 0 1

Нощ мрачна и злокобна е,
луната,
в цялата си прелест
изгряла,
в черна река оглежда се.

Вой отвъд мрака.
Сива и красива, с жълти очи,
самотата нейна сестра е.
Самотата на вълчицата.

Воят неин
гората събужда,
между дърветата тя стои -
затворът неин е тази гора.

САМА -
без приятели,
сама -
без любов!
Вълчицата сама ще е до края!

Вълчица - това е образът ми през деня!

© Маринела Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??