Вълк

17 mar 2010, 20:50

Poesía » Otra

1403 0 5

Вълчият му нрав те омагьосва

в горящите му синкави очи.

Свирепото във него е в излишък,

но не плаши...

въпреки че му личи.

Движенията ловко се изплъзват

от погледа ти, с който го следиш.

Като ангел или демон те увлича,

от спомена не можеш да заспиш.

Разкъсва сетивата ти кокетно

като нежна срязана коприна

и те лъже нямо и небрежно,

и му вярваш, и не искаш.

Изцедена си и нямаш сили.

Някой беше нечията жертва.

Казваш си, че няма да го мислиш,

ала е останал в тебе като клетва.

Скъсани са жилавите струни.

Навярно времето ще ги смени,

но споменът във рана ще остане,

оставена след вълчите следи…

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.