Вълк
Вълчият му нрав те омагьосва
в горящите му синкави очи.
Свирепото във него е в излишък,
но не плаши...
въпреки че му личи.
Движенията ловко се изплъзват
от погледа ти, с който го следиш.
Като ангел или демон те увлича,
от спомена не можеш да заспиш.
Разкъсва сетивата ти кокетно
като нежна срязана коприна
и те лъже нямо и небрежно,
и му вярваш, и не искаш.
Изцедена си и нямаш сили.
Някой беше нечията жертва.
Казваш си, че няма да го мислиш,
ала е останал в тебе като клетва.
Скъсани са жилавите струни.
Навярно времето ще ги смени,
но споменът във рана ще остане,
оставена след вълчите следи…
© Венета Димитрова All rights reserved.
