Вълк

17 мар. 2010 г., 20:50

Поэзия » Другая

1446 1 5

Вълчият му нрав те омагьосва

в горящите му синкави очи.

Свирепото във него е в излишък,

но не плаши...

въпреки че му личи.

Движенията ловко се изплъзват

от погледа ти, с който го следиш.

Като ангел или демон те увлича,

от спомена не можеш да заспиш.

Разкъсва сетивата ти кокетно

като нежна срязана коприна

и те лъже нямо и небрежно,

и му вярваш, и не искаш.

Изцедена си и нямаш сили.

Някой беше нечията жертва.

Казваш си, че няма да го мислиш,

ала е останал в тебе като клетва.

Скъсани са жилавите струни.

Навярно времето ще ги смени,

но споменът във рана ще остане,

оставена след вълчите следи…