11 jul 2009, 15:23

Вълк 

  Poesía » De amor
457 0 2

През стихии и бури влюбена минах

за срещата наша... съдбовна ли бе?

Капчици дъжд в ръчичката сбирах

да пречистя очите ти… малко поне!

 

Усещах я, сякаш зад мене вървеше,

за любовта ти греховна чакаше ред.

Усмивка ù пратих по вятъра лек.

Съдбата ù знаех - след огъня – лед.

 

На единака-вълк брат те заричам

без глутница сам да се скиташ

и зърнеш ли птица в небе да отлита,

просълзен към мен да се затичаш, да се затичаш!

© Анна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??