Вълк
През стихии и бури влюбена минах
за срещата наша... съдбовна ли бе?
Капчици дъжд в ръчичката сбирах
да пречистя очите ти… малко поне!
Усещах я, сякаш зад мене вървеше,
за любовта ти греховна чакаше ред.
Усмивка ù пратих по вятъра лек.
Съдбата ù знаех - след огъня – лед.
На единака-вълк брат те заричам
без глутница сам да се скиташ
и зърнеш ли птица в небе да отлита,
просълзен към мен да се затичаш, да се затичаш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
