Jul 11, 2009, 3:23 PM

Вълк 

  Poetry » Love
455 0 2

През стихии и бури влюбена минах

за срещата наша... съдбовна ли бе?

Капчици дъжд в ръчичката сбирах

да пречистя очите ти… малко поне!

 

Усещах я, сякаш зад мене вървеше,

за любовта ти греховна чакаше ред.

Усмивка ù пратих по вятъра лек.

Съдбата ù знаех - след огъня – лед.

 

На единака-вълк брат те заричам

без глутница сам да се скиташ

и зърнеш ли птица в небе да отлита,

просълзен към мен да се затичаш, да се затичаш!

© Анна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??