През стихии и бури влюбена минах
за срещата наша... съдбовна ли бе?
Капчици дъжд в ръчичката сбирах
да пречистя очите ти… малко поне!
Усещах я, сякаш зад мене вървеше,
за любовта ти греховна чакаше ред.
Усмивка ù пратих по вятъра лек.
Съдбата ù знаех - след огъня – лед.
На единака-вълк брат те заричам
без глутница сам да се скиташ
и зърнеш ли птица в небе да отлита,
просълзен към мен да се затичаш, да се затичаш!
© Анна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
