В моменти тежки и проточени

от тягостно и дълго боледуване,

отвън изглеждам на заточеник,

отказал се да чака излекуване.

И нищо, че горчи ми още хляба

и немощта ми дърпа ме надолу,

на Словото Ти чудно се облягам

и с вяра на дете към Теб, се моля.

В сърцето ми покълва чиста песен,

посланието Твое все по-ясно чувам.

Тревогите превърнали ме в плесен,

отиват си, Ти каниш ме да попътувам.

Със Теб, сърцето ми се разширява,

всред множество сърцесъкрушени.

Ти даде ми живот, за да дарява,

течащ в клоните довчера изсушени.

В моменти тежки и проточени

от тягостно и дълго боледуване,

не гледам повече като заточеник,

участвам във вълнуващо пътуване.