Макар за час, преплете ни съдбата,
с вълшебни думи шепнеха листата...
Магични багри в сънища трептяха
и в миг дочухме музика позната...
Не съм художник, но по лястовиците ще пратя,
изваяна, душата ти в дъгата...
Ще свети винаги във мрака,
като светулка ще те води към зората...
© Катя Вълчева Todos los derechos reservados