Вълшебен олтар
В подмолите на собствена тюркоазена река,
складирам златни спомени и мъничко тъга.
Пътува мирис мускусен, помамен по вода
и търси в нощ безмаскена, пролетна луна.
Остава жив преживял в звездопад гибелта си,
като вятърна мелница спорил все с небеса,
жадувал за есенна разходка с тишината,
за звЪна тюркоазен носещ се по синевата.
Да, оня звън, везано от розов вятър разпилян,
с повея от любов - звънарна, с камбанки цветя
и галещи пръсти на изплъзнал се шеметен свят,
отворен прозорец, нарисуван вълшебен олтар.
складирам златни спомени и мъничко тъга.
Пътува мирис мускусен, помамен по вода
и търси в нощ безмаскена, пролетна луна.
Остава жив преживял в звездопад гибелта си,
като вятърна мелница спорил все с небеса,
жадувал за есенна разходка с тишината,
за звЪна тюркоазен носещ се по синевата.
Да, оня звън, везано от розов вятър разпилян,
с повея от любов - звънарна, с камбанки цветя
и галещи пръсти на изплъзнал се шеметен свят,
отворен прозорец, нарисуван вълшебен олтар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
