тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
15.10.2008 г., 9:26 ч.

Вълшебен олтар 

  Поезия » Любовна
587 0 11
В подмолите на собствена тюркоазена река,
складирам златни спомени и мъничко тъга.
Пътува мирис мускусен, помамен по вода
и търси в нощ безмаскена, пролетна луна.
   
Остава жив преживял в звездопад гибелта си,
като вятърна мелница спорил все с небеса,
жадувал за есенна разходка с тишината,
за звЪна тюркоазен носещ се по синевата.
 
Да, оня звън, везано от розов вятър разпилян,
с повея от любов - звънарна, с камбанки цветя
и галещи пръсти на изплъзнал се шеметен свят,
отворен прозорец, нарисуван вълшебен олтар.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??