30 nov 2013, 17:44  

Вълшебен повей 

  Poesía » Filosófica
456 0 2

Вълшебен повей

 


Мелодичен повей залюля
звездни приливи в душата
и земята сякаш разцъфтя
през недрата в небесата.


Вее тихо вятърът през зов
и към моят дух понесъл -
светлина от вечната любов,
свобода и царски жезъл.


Тръпне вятъра. И тръпна аз.
Накъде нарежда и отвежда?
В този тих, невероятен час -
любов роди се и надежда.

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Лора!!! ~ Много мило.
  • ЗАКЛЕВАМ СЕ- ВЛЕЗЕ МИ В ДУШАТА!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Стихотворението ти е НАИСТИНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО!!!!!Докато го четях чувствах вятъра и любовта вътре в себе си!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ за великолепното изживяване!!!Ще го запомня!!!!!!А накрая усетих и надеждата!!!!!!!!!!БРАВО!!!
Propuestas
: ??:??