30 nov 2013, 17:44 2013-12-13T08:41:45+02:00

Вълшебен повей

Poesía » Filosófica

619 0 2

Вълшебен повей

Мелодичен повей залюля
звездни приливи в душата
и земята сякаш разцъфтя
през недрата в небесата.

Вее тихо вятърът през зов
и към моят дух понесъл -
светлина от вечната любов,
свобода и царски жезъл.

Тръпне вятъра. И тръпна аз.
Накъде нарежда и отвежда?
В този тих, невероятен час -
любов роди се и надежда.

Лъчиста

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

p74poli (ЛЪЧИСТА)

Благодаря ти, Лора!!! ~ Много мило.

2013-12-01T11:24:19+02:00
Sevgimizi (Лора)

ЗАКЛЕВАМ СЕ- ВЛЕЗЕ МИ В ДУШАТА!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Стихотворението ти е НАИСТИНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО!!!!!Докато го четях чувствах вятъра и любовта вътре в себе си!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ за великолепното изживяване!!!Ще го запомня!!!!!!А накрая усетих и надеждата!!!!!!!!!!БРАВО!!!

2013-12-01T00:02:33+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0