p74poli (ЛЪЧИСТА)
297 99
30.11.2013 г., 17:44 ч.  

Вълшебен повей 

  Поезия » Философска
455 0 2

Вълшебен повей

 


Мелодичен повей залюля
звездни приливи в душата
и земята сякаш разцъфтя
през недрата в небесата.


Вее тихо вятърът през зов
и към моят дух понесъл -
светлина от вечната любов,
свобода и царски жезъл.


Тръпне вятъра. И тръпна аз.
Накъде нарежда и отвежда?
В този тих, невероятен час -
любов роди се и надежда.

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Лора!!! ~ Много мило.
  • ЗАКЛЕВАМ СЕ- ВЛЕЗЕ МИ В ДУШАТА!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Стихотворението ти е НАИСТИНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО!!!!!Докато го четях чувствах вятъра и любовта вътре в себе си!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ за великолепното изживяване!!!Ще го запомня!!!!!!А накрая усетих и надеждата!!!!!!!!!!БРАВО!!!
Предложения
: ??:??