30.11.2013 г., 17:44 2013-12-13T08:41:45+02:00

Вълшебен повей

Поезия » Философска

614 0 2

Вълшебен повей

Мелодичен повей залюля
звездни приливи в душата
и земята сякаш разцъфтя
през недрата в небесата.

Вее тихо вятърът през зов
и към моят дух понесъл -
светлина от вечната любов,
свобода и царски жезъл.

Тръпне вятъра. И тръпна аз.
Накъде нарежда и отвежда?
В този тих, невероятен час -
любов роди се и надежда.

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

p74poli (ЛЪЧИСТА)

Благодаря ти, Лора!!! ~ Много мило.

2013-12-01T11:24:19+02:00
Sevgimizi (Лора)

ЗАКЛЕВАМ СЕ- ВЛЕЗЕ МИ В ДУШАТА!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Стихотворението ти е НАИСТИНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО!!!!!Докато го четях чувствах вятъра и любовта вътре в себе си!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ за великолепното изживяване!!!Ще го запомня!!!!!!А накрая усетих и надеждата!!!!!!!!!!БРАВО!!!

2013-12-01T00:02:33+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0