30 нояб. 2013 г., 17:44  

Вълшебен повей

615 0 2

Вълшебен повей

 


Мелодичен повей залюля
звездни приливи в душата
и земята сякаш разцъфтя
през недрата в небесата.


Вее тихо вятърът през зов
и към моят дух понесъл -
светлина от вечната любов,
свобода и царски жезъл.


Тръпне вятъра. И тръпна аз.
Накъде нарежда и отвежда?
В този тих, невероятен час -
любов роди се и надежда.

 

 

Лъчиста

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Лора!!! ~ Много мило.
  • ЗАКЛЕВАМ СЕ- ВЛЕЗЕ МИ В ДУШАТА!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!Стихотворението ти е НАИСТИНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО!!!!!Докато го четях чувствах вятъра и любовта вътре в себе си!!!!БЛАГОДАРЯ ТИ за великолепното изживяване!!!Ще го запомня!!!!!!А накрая усетих и надеждата!!!!!!!!!!БРАВО!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...