18 feb 2019, 9:45

Вълшебна минута

  Poesía
933 4 5

От толкова много години...

вървя по света, усмихната

нежна и бяла в сърцето

съм скрила любов и тъга

и копнеж за приказка вълшебна!

Докосвам с нежност мечтите си

и дните изпълвам с надежда -

и разлиствам с трепет вълшебните

страници от книгата на живота.

Вълшебен цвят от тях се рони

и надежда, вяра и любов

изпълват сетивата ми...

И нека сега в звездната нощ

луната загадъчно да свети...

И към нови и смели мечти -

надеждата за ръка да ме води!

А, аз сред звездни водопади вървя!

И песента ми тъй - кристално звучи!

И благодаря на вселената за всяка

скъпо цена и вълшебна минута...

и за без цените житейски уроци!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Вълшебна минута в която е скрит един душевен свят.
  • Младен, Владислав и Мария, благодаря ви от сърце
    за топлината, хубавите думи и коментари!
  • .
    .
    "От толкова много години...
    вървя по света, усмихната
    нежна и бяла в сърцето
    съм скрила любов и тъга
    и копнеж за приказка вълшебна!"
    Преживях още една вълшебна минута от твоята красива, поетична приказка мила, Катя!
    Благодаря за удоволствието!
  • Преобладаващата част от хората приемат живота, като нещо подразбиращо се от само себе си. Някой беше казал, че да си философ означава да не гледаш така на живота. Един философ винаги благодари на Бог и вселената за вълшебния дар, наречен живот. Благодари за всяка единица време, в която сърцето бие и отмерва личното ни битие и житие. Отново поднасяш светло послание и благодарност за загадката наречена живот, Катя. Вдъхваш ни вяра и надежда, дори за онова, което предстои отвъд. Поздравявам те за тези редове "срез звездни водопади" и под "загадъчно светещата луна"!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...