18 feb 2019, 9:45

Вълшебна минута

  Poesía
932 4 5

От толкова много години...

вървя по света, усмихната

нежна и бяла в сърцето

съм скрила любов и тъга

и копнеж за приказка вълшебна!

Докосвам с нежност мечтите си

и дните изпълвам с надежда -

и разлиствам с трепет вълшебните

страници от книгата на живота.

Вълшебен цвят от тях се рони

и надежда, вяра и любов

изпълват сетивата ми...

И нека сега в звездната нощ

луната загадъчно да свети...

И към нови и смели мечти -

надеждата за ръка да ме води!

А, аз сред звездни водопади вървя!

И песента ми тъй - кристално звучи!

И благодаря на вселената за всяка

скъпо цена и вълшебна минута...

и за без цените житейски уроци!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Вълшебна минута в която е скрит един душевен свят.
  • Младен, Владислав и Мария, благодаря ви от сърце
    за топлината, хубавите думи и коментари!
  • .
    .
    "От толкова много години...
    вървя по света, усмихната
    нежна и бяла в сърцето
    съм скрила любов и тъга
    и копнеж за приказка вълшебна!"
    Преживях още една вълшебна минута от твоята красива, поетична приказка мила, Катя!
    Благодаря за удоволствието!
  • Преобладаващата част от хората приемат живота, като нещо подразбиращо се от само себе си. Някой беше казал, че да си философ означава да не гледаш така на живота. Един философ винаги благодари на Бог и вселената за вълшебния дар, наречен живот. Благодари за всяка единица време, в която сърцето бие и отмерва личното ни битие и житие. Отново поднасяш светло послание и благодарност за загадката наречена живот, Катя. Вдъхваш ни вяра и надежда, дори за онова, което предстои отвъд. Поздравявам те за тези редове "срез звездни водопади" и под "загадъчно светещата луна"!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...