Feb 18, 2019, 9:45 AM

Вълшебна минута

  Poetry
930 4 5

От толкова много години...

вървя по света, усмихната

нежна и бяла в сърцето

съм скрила любов и тъга

и копнеж за приказка вълшебна!

Докосвам с нежност мечтите си

и дните изпълвам с надежда -

и разлиствам с трепет вълшебните

страници от книгата на живота.

Вълшебен цвят от тях се рони

и надежда, вяра и любов

изпълват сетивата ми...

И нека сега в звездната нощ

луната загадъчно да свети...

И към нови и смели мечти -

надеждата за ръка да ме води!

А, аз сред звездни водопади вървя!

И песента ми тъй - кристално звучи!

И благодаря на вселената за всяка

скъпо цена и вълшебна минута...

и за без цените житейски уроци!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Вълшебна минута в която е скрит един душевен свят.
  • Младен, Владислав и Мария, благодаря ви от сърце
    за топлината, хубавите думи и коментари!
  • .
    .
    "От толкова много години...
    вървя по света, усмихната
    нежна и бяла в сърцето
    съм скрила любов и тъга
    и копнеж за приказка вълшебна!"
    Преживях още една вълшебна минута от твоята красива, поетична приказка мила, Катя!
    Благодаря за удоволствието!
  • Преобладаващата част от хората приемат живота, като нещо подразбиращо се от само себе си. Някой беше казал, че да си философ означава да не гледаш така на живота. Един философ винаги благодари на Бог и вселената за вълшебния дар, наречен живот. Благодари за всяка единица време, в която сърцето бие и отмерва личното ни битие и житие. Отново поднасяш светло послание и благодарност за загадката наречена живот, Катя. Вдъхваш ни вяра и надежда, дори за онова, което предстои отвъд. Поздравявам те за тези редове "срез звездни водопади" и под "загадъчно светещата луна"!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...