Feb 18, 2019, 9:45 AM

Вълшебна минута

  Poetry
927 4 5

От толкова много години...

вървя по света, усмихната

нежна и бяла в сърцето

съм скрила любов и тъга

и копнеж за приказка вълшебна!

Докосвам с нежност мечтите си

и дните изпълвам с надежда -

и разлиствам с трепет вълшебните

страници от книгата на живота.

Вълшебен цвят от тях се рони

и надежда, вяра и любов

изпълват сетивата ми...

И нека сега в звездната нощ

луната загадъчно да свети...

И към нови и смели мечти -

надеждата за ръка да ме води!

А, аз сред звездни водопади вървя!

И песента ми тъй - кристално звучи!

И благодаря на вселената за всяка

скъпо цена и вълшебна минута...

и за без цените житейски уроци!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Вълшебна минута в която е скрит един душевен свят.
  • Младен, Владислав и Мария, благодаря ви от сърце
    за топлината, хубавите думи и коментари!
  • .
    .
    "От толкова много години...
    вървя по света, усмихната
    нежна и бяла в сърцето
    съм скрила любов и тъга
    и копнеж за приказка вълшебна!"
    Преживях още една вълшебна минута от твоята красива, поетична приказка мила, Катя!
    Благодаря за удоволствието!
  • Преобладаващата част от хората приемат живота, като нещо подразбиращо се от само себе си. Някой беше казал, че да си философ означава да не гледаш така на живота. Един философ винаги благодари на Бог и вселената за вълшебния дар, наречен живот. Благодари за всяка единица време, в която сърцето бие и отмерва личното ни битие и житие. Отново поднасяш светло послание и благодарност за загадката наречена живот, Катя. Вдъхваш ни вяра и надежда, дори за онова, което предстои отвъд. Поздравявам те за тези редове "срез звездни водопади" и под "загадъчно светещата луна"!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...