18.02.2019 г., 9:45

Вълшебна минута

928 4 5

От толкова много години...

вървя по света, усмихната

нежна и бяла в сърцето

съм скрила любов и тъга

и копнеж за приказка вълшебна!

Докосвам с нежност мечтите си

и дните изпълвам с надежда -

и разлиствам с трепет вълшебните

страници от книгата на живота.

Вълшебен цвят от тях се рони

и надежда, вяра и любов

изпълват сетивата ми...

И нека сега в звездната нощ

луната загадъчно да свети...

И към нови и смели мечти -

надеждата за ръка да ме води!

А, аз сред звездни водопади вървя!

И песента ми тъй - кристално звучи!

И благодаря на вселената за всяка

скъпо цена и вълшебна минута...

и за без цените житейски уроци!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гавраил, благодаря ти за хубавите думи!
  • Вълшебна минута в която е скрит един душевен свят.
  • Младен, Владислав и Мария, благодаря ви от сърце
    за топлината, хубавите думи и коментари!
  • .
    .
    "От толкова много години...
    вървя по света, усмихната
    нежна и бяла в сърцето
    съм скрила любов и тъга
    и копнеж за приказка вълшебна!"
    Преживях още една вълшебна минута от твоята красива, поетична приказка мила, Катя!
    Благодаря за удоволствието!
  • Преобладаващата част от хората приемат живота, като нещо подразбиращо се от само себе си. Някой беше казал, че да си философ означава да не гледаш така на живота. Един философ винаги благодари на Бог и вселената за вълшебния дар, наречен живот. Благодари за всяка единица време, в която сърцето бие и отмерва личното ни битие и житие. Отново поднасяш светло послание и благодарност за загадката наречена живот, Катя. Вдъхваш ни вяра и надежда, дори за онова, което предстои отвъд. Поздравявам те за тези редове "срез звездни водопади" и под "загадъчно светещата луна"!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...