Вълшебна нощ
Тишината ме притисна към леглото,
сякаш хиляди целувки полепват по кожата.
Изсмукват чувствата ми, мислите, живеца и потъвам в магията,
завладяла сърцето.
А то е съхранило трепети, случки и картини, в малките си клапи
и в ритъма луд под звездите е готово -
да смеси твоята кръв с кръвта си.
Камината просветва, като светулка в мрака, пропукват последните главни,
а аз те чакам.
Готова да свия самотата на венец
и през него, разголила душата си,
към теб да се притисна.
Щом се слеем в дивия бяг на живота,
по голи от голата истина,
ще дочакаме утрото в росните капки,
окъпали до дъно чувствата си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
