Jun 8, 2021, 4:50 PM

Вълшебна нощ 

  Poetry
343 2 7

Тишината ме притисна към леглото,

сякаш хиляди целувки полепват по кожата.

Изсмукват чувствата ми, мислите, живеца и потъвам в магията,

завладяла сърцето.

 

А то е съхранило трепети, случки и картини, в малките си клапи 

и в ритъма луд под звездите е готово -

да смеси твоята кръв с кръвта си. 

 

Камината просветва, като светулка в мрака, пропукват последните главни,

а аз те чакам.

Готова да свия самотата на венец 

и през него, разголила душата си, 

към теб да се притисна.

 

Щом се слеем в дивия бяг на живота,

по голи от голата истина,

ще дочакаме утрото в росните капки,

окъпали до дъно чувствата си.

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Ивита, зарадва ме с хубавия коментар и поставянето на стиха в любими!
  • ”Щом се слеем в дивия бяг на живота,
    по голи от голата истина,
    ще дочакаме утрото в росните капки,
    окъпали до дъно чувствата си.”
    Какво единение, нежност и доверие!
    Ефирно!...
    Миночка!💗
  • Роси, много сърдечен и чист човек си и така ме радваш с посещението си. Благодаря !
  • Трепетно очакване и желание за отдаване! Много е нежно, Миночка!
  • Май никой няма да ме посети!
  • Скити, сърдечно ти благодаря!
  • Много е красиво, Миночка! Истинско вълшебство...
Random works
: ??:??