26 jul 2010, 14:23

Вълшебното камъче 

  Poesía » De amor
1757 0 22

 

 

Майко, майко, все си нося

камъче у мен едно.

И ме мъчат сто въпроса,

но дано е за добро.

 

Тази, дето ми го даде -

гиздава мома такваз -

обеща да ми пристане,

стане ли на тюркоаз.

 

Все поглеждам го и лъскам,

ден по ден и час по час

и в представите ми дръзки

заприличва на топаз.

 

Майко мила, що да сторя

с хубавелката такваз?

Ту синей засмян простора,

ту смрачава се завчас.

 

Богу моля му се нощем

камъкът да заблести

и в деня, несъмнал още,

чудото да възвести.

 

Любовта ми да я стигне,

тази, що ми подари

камъче с окраска синя

и покоя ми разби!

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??