Вълшебното камъче
Майко, майко, все си нося
камъче у мен едно.
И ме мъчат сто въпроса,
но дано е за добро.
Тази, дето ми го даде -
гиздава мома такваз -
обеща да ми пристане,
стане ли на тюркоаз.
Все поглеждам го и лъскам,
ден по ден и час по час
и в представите ми дръзки
заприличва на топаз.
Майко мила, що да сторя
с хубавелката такваз?
Ту синей засмян простора,
ту смрачава се завчас.
Богу моля му се нощем
камъкът да заблести
и в деня, несъмнал още,
чудото да възвести.
Любовта ми да я стигне,
тази, що ми подари
камъче с окраска синя
и покоя ми разби!
© Иван Христов All rights reserved.
!
