Майко, майко, все си нося
камъче у мен едно.
И ме мъчат сто въпроса,
но дано е за добро.
Тази, дето ми го даде -
гиздава мома такваз -
обеща да ми пристане,
стане ли на тюркоаз.
Все поглеждам го и лъскам,
ден по ден и час по час
и в представите ми дръзки
заприличва на топаз. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up