rudin (Иван Христов)
865 1445
26.07.2010 г., 14:23 ч.

Вълшебното камъче 

  Поезия » Любовна
1505 0 22

 

 

Майко, майко, все си нося

камъче у мен едно.

И ме мъчат сто въпроса,

но дано е за добро.

 

Тази, дето ми го даде -

гиздава мома такваз -

обеща да ми пристане,

стане ли на тюркоаз.

 

Все поглеждам го и лъскам,

ден по ден и час по час

и в представите ми дръзки

заприличва на топаз.

 

Майко мила, що да сторя

с хубавелката такваз?

Ту синей засмян простора,

ту смрачава се завчас.

 

Богу моля му се нощем

камъкът да заблести

и в деня, несъмнал още,

чудото да възвести.

 

Любовта ми да я стигне,

тази, що ми подари

камъче с окраска синя

и покоя ми разби!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??